e-Северозапад

АЛЕКСАНДРОВ, Георги
Георги Александров (1920 - 1999) е роден в гр. Кюстендил. През 1938 г. завършва полукласическия отдел на Врачанската мъжка гимназия, а през 1943 г. история в СУ "Св. Климент Охридски". От 1946 г. е назначен за учител по история в гимназията на гр. Михайловград. През 1968 - става първият учител в огръга, получил клас-квалификация. Награден е с Медал за трудово отличие и орден "Кирил и Методий" ІІ степен.

От 1969 г. до края на 1973 г. е археолог към Градския народен съвет, а от 1974 г. до пенсионирането си през 1988 г. е уредник и гл. уредник в отдел "Археология" на Историчекия музей.
Разкрива античната крепост на Монтана, останки от халколитно селище, надписи от камък, оброчни плочки с релефни изображения, статуарни паметници, посветени на Диана, Херакъл, Марс, Хермес и други божества. Установява, че Диана е почитана като покровителка на Монтана. Открива останки от славянско селище построено върху развалините на крепостта Монтана и славянско езическо светилище. Разкрива три антични вили около Монтана. Ръководи разкопките в местността Багачина край село Сталийска махала. Проучва металодобива и златодобива по горното течение на р. Огоста. Намира древен язовир за плавене на златоносен пясък. Наред с това събира и фолклорен материал, свързан със златодобива в този край.
Участва в национални и международни конгреси в София, Букурещ и Виена и симпозиумите Тера антиква балканика, където изнася научни съобщения за керамичното производство. Георги Александров е автор на шест книги, 81 публикации и съобщения в научни издания и 114 статии в местния и централния перодичен печат. През 1981 г. е награден с орден "Кирил и Методий" - І степен, а през 1987 г. е удостоен със званието "Заслужил деятел на културата". През 1997 г. става първият носител на почетния знак на община Монтана и значка за особени заслуги към община Монтана.
Умира на 31. ХІІ. 1999 г. в гр. Монтана.
Автор на книгите: "Монтана : [Албум]" - София : София прес, 1981. - 118 с.; "Монтана 2. Епиграфски паметници от Монтана и района" / Велизар Велков, Георги Александров - Монтана, 1994. - 105 с.; "История на Монтана - Кутловица и района : [Изследване]" - Монтана, 1994. - 204 с.; "БАГАЧИНА. Селище от късната каменно-медна епоха и тракийски култов център (ІІІ . І хилядолетие пр. Хр.)" / Александър Бонев, Георги Александров - Монтана, 1996. - 183 с.; "Дни и нощи в антична Монтана : [Роман]" - Монтана, 1997. - 248 с.; "Живот за Монтана" - Монтана, 2002. - 56 с.

АНАСТАСОВА, Надежда Цекова
Надежда Цекова Анастасова е родена на 26 април 1933 г. в с.Бистрилица, област Монтана. През 1951 г. завършва гимназия в гр. Берковица, а през 1955 г. Софийски университет "Св.Климент Охридски", специалност биология. От 1956 г. в продължение на повече от 20 години е учител, зам.-директор и директор на гимназията в град Монтана. От 1979 г. до пенсионирането си е началник на управление "Народна просвета" и ръководител на Районната училищна инспекция в гр.Монтана. Носител е на държавни отличия и е почетен гражданин на община Монтана. Изследва историята и развитието на образованието в регион Монтана. Автор е на историята на гимназията в Монтана под заглавие "Корени и върхове", издадена през 2003 г. и на много публикации в периодичния печат; Корените на нашия живот, 2010.

БЕНОВ, Ангел
Роден на 17 ноември 1923 г., жител на гр. Лом. През 1942 г. завършва средно образование в Ломската мъжка гимназия, а през 1955г. завършва висше образование, специалност литература и история. Има над 500 публикации- статии, монографии, разкази, легенди, очерци и др. Сътрудничи на сп. "Отечество", "Наша родина", Семейство и училище", "Български войн" и др. Активно сътрудничи на в."Литературен фронт", "Народна армия", "Учителско дело" и др.
Автор на книгите: "Българско, българи : Неизвестно за известното", С., ОФ, 1988; "От хайдушки дол до Волтурно", Монтана, 1994.

ВАСИЛЕВ, Петър
Роден на 24 юли 1926 г. в с. Говежда. Завършил е Икономическия техникум в Монтана и Школа на МВР. Работил в системата на МВР до пенсионирането си.
Автор е на книгите: "Родословно дърво на фамилия "Пуинци" от село Говежда, област Монтана 1660-2003 година", 2003; "Село Говежда в средата на ХХ век", 2005; История на ловно-рибарската дружина с. Протитовци.

ВАЦЕВ, Цветко Йосифов
Роден на 14.ІV.1932 г. Завършва институт за прогимназиални учители. Висше образование завършва в СУ "Св.Климент Оридски" – специалност "българска филология и педагогика", а по – късно дефектология и логопедия. Работи като учител, зам.директор и директор на училища, гл.специалист в отдел Просвета при ОбНС в Берковица.
Автор е на книгите: "Читанка за втори клас на Помощните училища, 1969; "Каракачаните от Берковица", 1995; "Първият директор разказва", 1999; "Берковските роми", 2000.; "Моето родно село", 2001.

ВАЧЕВ, Атанас Първанов
Роден през 1901г. в с. Стубел, обл. Монтана. Учител, основател и дългогодишен председател на читалището в с. Стубел. Носител на златна значка на Съюза на народните читалища, орден "Кирил и Методий", І степен и Златен орден на труда. Починал през 1980г.
Автор на книгата: "Село Стубел мил роден край", С., 2001.

ГЕОРГИЕВА, Теменужка Канова
Завършва ТЕТ "Христо Ботев" в Монтана, специалност "Радиотехника и телевизия". През 1976 г. завършва висше образование във ВМЕИ – София, специалност "Конструиране и технология на радиоелектронна апаратура". Работи като учител, зам. директор и директор в ТЕТ "Хр. Ботев". Специализира в Санкт Петербург по проблемите на професионалната подготовка на учениците. Изучава чуждестранен опит в Германия, Полша, Словакия, Латвия и Великобритания. Носителка на професионално – квалификационна степен.
Автор на книгата: "Ботевският електротехникум" ( в съавторство с Васил Михов), 2004.

ГЕРГОВ, Русин Първанов
Роден на 2 юни 1928 г. в с. Портитовци, област Монтана. Завършва средно образование в Михайловград, бригадир в Националната младежка бригада на Хаинбоаз. През 1953 г. завършва Полувисш институт за прогимназиални учители в Дупница, а през 1958 СУ "Св. Климент Охридски", специалност "българска филология". Работи като прогимназиален и гимназиален учител, директор на Вечерната гимназия в Монтана.
Автор е на книгите: "Изповед на една любов", 2001.; "Чуто, видяно, преживяно в разкази и пътеписи", 2003.

ГОЦОВ, Георги Димитров
Роден на 07.04.1926г. в с. Живовци, обл. Монтана. Завършва средно образование в Берковица. Бил е курсант в Народното военно училище "Васил Левски" – София. Заема партийни ръководни длъжности в Берковица, Враца и София. Завършва висше образование в Селскостопански институт "Георги Димитров" – София, специалност "икономика на селското стопанство". През 1968г. завършва Висша партийна школа при ЦК на КПСС - Москва. 13 години е председател на Окръжния съвет на Българските профсъюзи.
Автор на книгите: "Страници от миналото на село Живовци", 1999; "Ловни изненади", 2003; Живовчени", 2004; "Всеотдайност", 2005; "Живовски изяви", 2005.

ГРИГОРОВ, Славко Димитров
Роден на 26.10.1932 г. в с. Железна, община Чипровци, обл.Монтана. Средно образование завършва в Монтана. Висше образование завършва в Икономическия институт - София, специалност "икономика на промишлеността". Работил е на стопанска и ръководна работа в гр.Чипровци, завод "Ком" – Берковица. Заемал е ръководни длъжности в партийни органи на Чипровци и Михайловград – Монтана.
Автор е на книгите: "Чипровски край. Легенди и истини", 2003; "Чипровци – години на усилен градеж", 2004; "Копиловци. Искрици от миналото", 2007; Торлаци смо. 2007; "Железна искри от жарава", 2009.

ЗАХАРИЕВА, Свиляна Боянова
Родена на 2.ХІ.1942 г. в Монтана. Завършва институт за детски учителки във Враца, а по – късно СУ "Св. Климент Охридски", специалност "българска филология". Двадесет и осем години е преподавател по български език и литература в ПМГ – Монтана. От 01.ХІ.1991г. е депутат в 36-то Народно събрание, член на парламентарната комисия по наука и образование. Автор е на многобройни публикации по проблемите на образованието в централния и местния печат.
Автор на книгата: "Душата ми е храм", 2005.

ИСТАТКОВ, Любомир Антов
Роден на 17.VІІ 1932 г. в с. Горна Лука, област Монтана. Завършва педагогическо училище в гр. Усть Лобинск, Краснодарски край. Висше образование завършва в СУ "Климент Охридски", специалност "педагогика". Работил е като възпитател в строително училище, начален учител във ІІ ОУ. От 1964 до 1983 г. работи като инспектор в отдел "Народна просвета", а от 1983 до 1987 г. е председател на ОК на СБУ. От 1987 до 1992 г. е възпитател в ДДЮ с. Боровци.
Автор на книгата: "Страници от историята на село Горна Лука", 2002.

ЙОРДАНОВ, Йордан Георгиев
Роден на 2.Х.1934 г. в с. Мърчево, област Монтана. Завършва полувисш институт за прогимназиални учители в гр. Плевен, специалност "география, химия и биология". Висше образование в СУ "Климент Охридски", специалност "педагогика". Работи като учител, зам.директор, директор и инспектор в областта на образованието. Има придобита първа квалификационна степен. С публицистична и краеведска дейност се занимава от 1996 г. Печата в редица краеведски сборници, в местния и централен печат.
Автор е на книгите: "Войната през погледа на едно дете", 1998; "Левски и Ботев в моя дом и в моя живот", 2002; "Техният ден", 2003; "Възроденият празник", 2004; "Вазовско ехо в Монтана", 2006

ЙОРДАНОВ, Йордан Герасимов
Роден през 1948 г. в с. Дреновец, Видинска област. През 1974 г. завършва висше образование във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий", специалност "история". Учител по история, директор на основно училище, методист по история в ОСНП – Михайловград. От 1986 г. – архивист, а от 1990 до 1999 г. – директор на Държавен архив – Монтана. Експерт в Държавен архив. Автор е на повече от 100 публикации с научноизследователски и научнопопулярен характер в местни и регионални издания, и периодичния печат.
Автор е на книгите: "Монтана, Кутловица, Фердинанд, Михайловград" (кратка летописна история), 1991; "Архивното дело в нашия край", 1993.

КАЦАРОВ, Велислав
Роден на 12 ноември 1896 г. в гр.Берковица. Учи в Берковица. Средно образование завършва във ІІ мъжка гимназия в София. След това завършва ШЗО, гр. Плевен и участва във войната като артилерист. През 1923 г. завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "право". Участва в Септемврийското въстание през 1923 г., лежи в Ломския затвор. От 1925 г до 1958 г. работи като адвокат. Член на Берковската популярна банка и е неин председател от 1930 до 1944 г. Член на читалищното и туристическото ръководство. През 1936-1944г. издава в."Берковски новини". След 9.ІХ.1944г. е председател на Българо – съветското дружество.
Автор на книгата: "Градиво за миналото на Берковица", т.І, ч.І. Берковско родолюбиво общество, 1999.

КОСТОВ, Цено Крумов
Роден на 14.ІІ.1937 г. в с. Стубел, обл.Монтана. През 1955 г. завършва ТМЕТ в Бяла Слатина и става машинист на дизелови електроцентрали. През 1965 г. завършва висше образование във ВМЕИ – София, специалност "машинен инженер". Бил е гл.механик, учител в СПТУ по автотранспорт и 19г. отговаря за професионалното образование към дирекция "Народна просвета" и ОСНП. Гл.специалист в ОбЦСГ в Бойчиновци и ръководител на Педагогическия консултационен кабинет в Монтана. Двукратно специализира в Санкт Петербург. Носител на "Орден на труда" – златен и орден "Св.св.Кирил и Методий" – първа степен.
Автор на книгата: "Професионалното образование в област Монтана"( в съавторство с Васил Михов), 2001.

МАРИНОВ, Димитър
Роден на 14 октомври 1846 г. във Вълчедръм. Учи в Лом при Кръстю Пишурка, в Рилския манастир при Неофит Рилски (1863), във военното медицинско училище в Цариград (1867-71). В Бялград завършва класическа гимназия (1973) и Философски факултет (1975).От 19875 г. е учител в гр. Лом. Лежал е в затвора заради укриване на Ботеви четници. След Освобождението е депутат в Учредителното народно събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе и Видин (1879-82), учител в Лом (1873-87), Русе (1988-93) и София (1897-1909). Директор е на Народната библиотека в София, основател и пръв директор на Етнографския музей (1904-1908). През последните десетилетия на живота си се оттегля от обществени живот, приема духовен сан, като не прекъсва любимите си етнографски занимания. Умира на 10 януари 1940 г. в София.
Автор е на книгите: "Жива старина" Т. 1-4, 1892-1894; Избрани произведения в 2 тома, 1981, 1984; Стефан Стамболов и новейшата ни история в 2 ч., 1992; Българско обичайно право, 1995; Избрани произведения в 5 тома, 2003-2004. Т. 1 Ч. 1. Народна вяра; Т. 1, Ч. 2. Религиозни народни обичаи; Т. 3 История на града Лом и ломска околия; Т. 4. Спомени из моя живот или моята биография; Т. 5. Стефан Стамболов и новейшата ни история.

МАРКОВ, Стоян
Роден през 1898 г. в с. Новачене, Ботевградско. Завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "география и история". Специализира в Австрия, Германия и Франция. Бил е директор в гимназиите в Неврокоп, Белоградчик, Лом, Бяла и Фердинад. В последните си творчески години е учител по история в ПМГ – Михайловград.
Автор на книгата: "Градъ Фердинандъ. (Антропогеографски проучвания), 1944.

МИЛАНОВ, Милан Василев
Роден на 28.Х.1928 г. в с. Ягодово, Берковско. Завършва СУ "Св. Климент Охридски", специалност "история". Работи като организационен работник в Околийския народен съвет, а по – късно в ОНС – Михайловград. От 1963г. работи в Историческите музеи в Берковица, Монтана, Чипровци и Националния исторически музей в София.
Автор на книгите: "Берковица", 1964; "Берковица", 1968; "От Петрохан до Лом", 1973; "Чипровци", 1977; "Берковица", 1985; "Михайловградски окръг, 1987; "От Петрохан до Лом", 1988; "Чипровският край", 1988; "Лопушанското поречие на Огоста", 1990; "Чипровци", 1991; "Чипровци", 1991.; "Чипровският манастир "Св.Иван Рилски", 1994.; "Берковица", 1998; "Клисурски манастир "Св.св. Кирил и Методий", 1999; "Берковица и берковско в снимки", 2001; "Йордан Радичков за северозападния край", 2004.

МИЛЧЕВ, Геройко
Роден на 20 февруари 1921 г. в с. Гушанци, днес Замфирово, Берковско. През 1940 г. завършва Берковската гимназия, през 1942 г. Учителския институт в Дупница, а след това СУ "Климент Охридски", специалност "история". От 1942г. е учител в с. Мърчево, Владимирово, Замфирово и Берковица. Носител на орден "Св.св. Кирил и Методий", І ст.
Автор на книгите: "Национално – освободителните борби в Берковица и Берковско 17 – 19 в.", 1991; "Летопис на село Замфирово" (От древността до Освобождението 1878 година), 1992.; "Легенди за Берковския край", 1998.

МИХОВ, Васил Димитров
Роден на 14.І.1934 г. в с. Кръвеник, Севлиевско. През 1953г. завършва ТМЕТ "Д-р Никола Василиади" в Габрово и по разпределение две години е учител в Михайловград. След отбиване на военната служба отново е учител в ТМТ "Юрий Гагарин", Михайловград. Висше образование завършва във ВМЕИ – София, специалност машинен инженер. Бил е конструктор в ДМЗ "Мир", зам.директор на СПТУ по автотранспорт, журналист във в."Септемврийско слово", директор на СПТУЕ "Проф. д-р Асен Златаров", директор на ТЕТ "Христо Ботев". Специализира в Санкт Петербург по въпросите на училищното ръководство и управление. Носител на орден "Кирил и Методий" и званието "Заслужил учител".
Автор на книгите: "Професионалното образование в област Монтана"( в съавторство с Цено Костов), Монтана, 2001.; "Ботевският електротехникум" (в съавторство с Теменужка Георгиева), Монтана, 2004.; "Незабравимите училищни години", 2009.

МЛАДЕНОВ, Димитър
Роден на 22 август 1926 г. в с. Железна. Завършил е славянска филология и история в СУ "Св. Климент Охридски". Основоположник е на вестник "Септемврийско слово" през 1954 г. Тридесет и две години от живота си отдава на вестника, от които 25 като главен редактор. Бил е дълги години председател и зам.-председател на Окръжния съвет за култура. Публикувал е множество кореспонденции, статии, очерци, разкази, пътеписи. Под негово ръководство излиза вестник "Идея".
Автор на книгите: "Кипровец въстана : Драматизация в четири действия", 1981; "Голомошко лято", 2002; "Лика Рачин и неговите съвременници : Очерци, спомени, стихове, писма, 2003; "Флагманът на периодичния печат през ХХ век в регион Монтана", 2006; Лика Рачин - 2 изд. 2007; Голомошко лято. 2008; Големият градеж, Библиография, 2009.

МОЦОВ, Георги Петров
Роден на 19 май 1935 г. в с. Бели брег, Монтанско. Завършва Икономическия техникум в Монтана през 1953 г. След това става гл. счетоводител в ТКЗС в родното си село. Със счетоводна дейност се занимава от 1960 г., след което постъпва в системата на Противопожарната охрана. Работи като инспектор и началник служба.
Автор на книгите: "Бели брег : от близо и далек!", 2002; "Неведомият подтик на кръвта", 2003.; "До Сиатъл и обратно – и горчиво, и приятно : Пътуване до Америка, 2005.

НАМЕРАНСКИ, Никола
Никола Намеранов Котов (Никола Намерански) е роден на 19 декември 1926 г. в село Липен, област Монтана. От 1940 до 1944 г. учи шивашки занаят в Криводол. Средно образование завършва във Врачанската мъжка гимназия (1948), а българска филология в Софийския университет "Св.Климент Охридски" (1952).
Като студент разработва първата си езиковедска монография "Шивашкият професионален говор". След завършване на университета е учител по български език и литература в мъжката гимназия и в Механотехникума в Михайловград. През 1954-56 г. е коректор-стилист на новосъздадения вестник "Септемврийско слово". От 1964 г. до пенсионирането си пред 1987 г. непрекъснато е в редакцията - отначало като редактор, а после като зав.отдел и отг.секретар. Успоредно с редакционната си дейност той последователно е кореспондент на вестниците "Кооперативно село", "Учителско дело", "Вечерни новини" и др. Разгръща задълбочена изследователска езиковедска и краеведска дейност. През 1962 г. в поредицата на БАН "Българска диалектология", кн.1, излиза първата му научна публикация "Чужди думи в професионалния говор на българските шивачи. През 70-години на ХХ век международното информационно - библиографско издание "Онома" (Белгия) започва регистрирането на топонимичните му публикации.Години наред във в."Септемврийско слово" той поддържа рубриките "За по-висока езикова култура", "Език свещен", "Имената на нашите селища" и др. Материали на езикови теми помества и във вестниците "Отечествен зов", "Червено знаме", "Народна трибуна", "Звезда", "Вселена", "Монт-прес", "Слово" и др. Чете научни съобщения на редица международни, национални и регионални симпозиуми, семинари, конференции и научни сесии. Автор е на 8 книги, 6 научни публикации и над 3200 публикации в 103 издания на българския и чуждия периодичен печат.
Автор е на книгите : "Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско" - София, 1991; "От Васильовден до Коледа" - София, 1992; "Празниците на българина" - Монтана, 1993; "В чудния свят на имената" - В.Търново, 2002; "Вазовите сюжети и герои от Берковско и Монтанско" - В.Търново, 2003; "Ехо от далечни времена" - В.Търново, 2003; "Огласено от трибуната" - В.Търново, 2003; "Тълковно-етимологичен речник на шивашката терминология : Българска лексика, свързана с облеклото и неговата изработка" - В.Търново, 2004; "Личните имена в Северозападна България.Етимологичен честотно - сравнителен речник" - В.Търново, 2005; Вазовско ехо в Монтана. 2006.Една българка от старо време. 2007; Имах щастието, 2008; Глас незнаен тук ме призова, 2008; "И ние сме оцелели защото сме се смели...", 2009.

НИКОЛОВ, Никола Зарков
Роден през 1947 г. в гр. Чипровци. През 1972 г. завършва Пловдивския университет, специалност "химия и физика". От тридесетгодишната му педагогическа дейност, половината е директор на Чипровското училище. В момента е преподавател по химия в същото училище. Председател на сдружението на Чипровското родолюбиво общество. Краеведската му дейност е неговото хоби.
Автор е на книгите : "Чипровското училище", 1995г; "Чипровци и манастирът Св.Йоан Рилски" (в съавторство с Петя Заркова), 1998; "Багрила от природата", 2003; "Стоте Чипровски рода", 2006

ПЕНОВ, Кръсто
Роден на 8.VІІІ.1925 г. в с. Благово. Завършва Институт за начални учители и СУ "Св.св.Кирил и Методий", специалност "Българска история". Бил е директор и учител в основното училище в с. Дълги Дел, І ОУ "Св.св.Кирил и Методий" в град Монтана. От 1968 г. до пенсионирането си е директор на Финансово-стопанска гимназия "Васил Левски" в Монтана.
Автор е на книгата: "Летописите на една съкровищница".

ПЕРЧИНКОВ, Йордан
Роден на 20.І.1919 г. в гр.Вълчедръм. Завършил е земеделско училище. В продължение на 20 г. е председател на читалище "Рало" във Вълчедръм. Създава музейна сбирка в града. Автор е на книгата "Вълчедръм – докосване до миналото". Умира на 29.І.2005 г. в град Вълчедръм.

СТОИЛОВ, Стоян
Роден на 24 март 1931г. в с. Мошино, Пернишко. През 1949 г. завършва гимназия в гр. Перник, а през 1952 г. вече е офицер, лейтенант. Завършил е Военновъздушното техническо училище в гр. Ловеч. От 7 ноември 1952 до 1980г. служи на летище Габровница, в редиците на изстребителен авиополк като един от основателите на летището. О.з. подполковник Стоян Стоилов е заемал различни длъжности – авиотехник на самолет, старши техник на авиозвено, началник на група по самолета и двигателя, зам.началник на ТЕЧ, началник на ТЕЧ, инженер на самостоятелна изстребителна авиоескадрила.
Автор на книгите: "Пчелички на новото летище". Спомени за създаването на летище Габровница и развитието на авиационните дела на земята и въздуха., 2001; "Авиополкът на зетьовете". Спомени за живота на авиационните зетьове и съпругите им от Габровница; "Габровчани на летището". Портрети на хора от село – военни и цивилни, млади и по – стари- били вевесари., 2005.

ТОДОРОВ, Димитър Цветков
Роден на 17 VІІ 1925 г. в с. Долна Рикса, обл. Монтана. През 1944 г. завършва Ломската мъжка гимназия - класически отдел. През пролетта на 1947 г. е бригадир в Националната младежка бигада, строяща железопътната линия Перник – Волуяк. През 1951 г. завършва СУ "Климент Охридски", специалност "френска филология". Учител по френски език в с. Беглеж, Плевенско и ПМГ – Михайловград. Последните 14 години от кариерата си е методист по френски език в отдел "Народна просвета" при ОНС, Монтана. Два пъти е специализирал във Франция – гр. Безансон и Сорбоната в Париж.
Автор на книгата: "Село Долна Рикса област Монтана : ( кратки исторически бележки)", 2003.

ХРИСТОВ, Върбан
Роден на 1 ноември 1920 г. в село Лехчево, област Монтана. Завършил е икономика във ВИИ "Карл Маркс". През 1965 г. защитава дисертация. Работи в различни сфери на обществения и политическия живот. Съпричастен е към миналото на нашия край и преди всичко към историческото развитие на село Лехчево.
Автор е на книгите: "Неповторимо време", 1987; "История на Лехчево", 1995; "Разрухата", 2003.